Как чешко куче се превръща в спасител от Русия
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
9-ти февруари 2023 година
Тук трябваше да има покъртителен пост за кучета. Но не. Постът ще е за това как ние безогледно се отнасяме към информацията.
Няколко пъти срещах в интернет доста изразителна фотография: обаятелен ретривър лежи измежду руините на постройката, а до лапата му – ръката на още жив човек, протегнатата отдолу под бетонната плоча. Снимката се сервира като репортаж от местопроизшествието - земетръса в Турция.
Хората пишат благодарствени думи на кучето, разясняват със сълзливи емотикони. Да, от това само стоманено сърце няма да се разплаче.
И аз се поддадох на общите страсти и към този момент сложих ръце на клавиатурата да изразя своето трогване. Но...
Но въпреки всичко съм публицист до мозъка на костите, по тази причина започнах да диря детайлности: създателя на този кадър, събитията около снимките, името на кучето и стопанина му.
И съвсем първото, което ми предложи „ Google “ – същата фотография с надпис „ Кучета-спасители от Русия дойдоха в Турция да оказват помощ на хората след земетресението “.
Е… помислих си, в този момент още повече съм длъжна да ревизира. Тези крадат всичко, за което се сетят: и независимост, и тоалетни чинии, и непознати фотоси.
Резултатът беше предстоящ. Снимката на ретривъра измежду руините няма никакво отношение към събитията в Турция.
Това е една комерсиална, лицензирана, постановъчна фотография. Публикувана е през 2018 година по всички известни международни фото-канали. Там има освен този съответен кадър, има цяла фотосесия на тематика кучета-спасители.
Авторът е чешкият фотограф Ярослав Носка (Jaroslav Noska). Той има голямо портфолио във всички обществени мрежи, с всичките му контакти, адреси и номера на мобилния му телефон.
Това, че „ оттатъшните новинари " просто са гепили тази фотография (без да я купуват, просто са я свили и са заличили данните) и са я пуснали в своите мрежи, не учудва. Впрочем, не ме учудва даже и това, че това куче (český pes) внезапно се оказа „ куче-спасител от Русия “. Това е следващият, 100 хиляди седемстотин четирийсет и първи индикатор за „ фейка “ на всичко, което те пускат в ефир.
Искам да кажа нещо друго. За нас самите.
Разберете ме вярно, никога не желая да посегна на откровените ви страсти, свързани с тази фотография, която в моя фийз, където има доста кучкари, е станала съвсем вирус.
Тази история е за нашето отношение към информацията. Никой, разгласил тази фотография „ от мястото на събитието “, не се е заинтересувал от действителния й генезис. Всички са повярвали „ на око “.
Така, както имаме вяра „ на слух “ във всичко, което чуваме и четем. За страдание, през днешния ден това може да има къде по-чудовищни последици, в сравнение с „ просто друго куче ".
Вече писах, че разногласията и кавгите в обществените мрежи най-често се случват по въпрос, който никой не познава добре.
На своите възпитаници по време на лекциите на тематика „ противопоставяне на дезинформацията “ ( " протидія дезінформації " ) постоянно дублирам: вашето мнение би трябвало да се базира върху анализ на обстоятелствата, а не на непознатото мнение.
В краткия план на лекциите подчертах това изречение с дебели основни букви.
И „ отстрелвам “ тези, които осъждат някой филм, без да се го гледали, хвалят създател, който не са чели или цитират нечие видимо неправилно изявление, което обаче е извадено от подтекста.
Не обичам да наставлявам, простете, че си го разреших. Кучето е отговорно.
Апропо, търсенето на информацията за фотографията с ретривъра ми лиши петнайсетина минути.
В сериозните редакции не пестят време за „ фактчекинг “. Това е едно прелестно време, когато можеш „ да висиш “ в мрежата под съвършен предтекст: „ Аз не нехая, ревизирам информацията! “????
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
9-ти февруари 2023 година
Тук трябваше да има покъртителен пост за кучета. Но не. Постът ще е за това как ние безогледно се отнасяме към информацията.
Няколко пъти срещах в интернет доста изразителна фотография: обаятелен ретривър лежи измежду руините на постройката, а до лапата му – ръката на още жив човек, протегнатата отдолу под бетонната плоча. Снимката се сервира като репортаж от местопроизшествието - земетръса в Турция.
Хората пишат благодарствени думи на кучето, разясняват със сълзливи емотикони. Да, от това само стоманено сърце няма да се разплаче.
И аз се поддадох на общите страсти и към този момент сложих ръце на клавиатурата да изразя своето трогване. Но...
Но въпреки всичко съм публицист до мозъка на костите, по тази причина започнах да диря детайлности: създателя на този кадър, събитията около снимките, името на кучето и стопанина му.
И съвсем първото, което ми предложи „ Google “ – същата фотография с надпис „ Кучета-спасители от Русия дойдоха в Турция да оказват помощ на хората след земетресението “.
Е… помислих си, в този момент още повече съм длъжна да ревизира. Тези крадат всичко, за което се сетят: и независимост, и тоалетни чинии, и непознати фотоси.
Резултатът беше предстоящ. Снимката на ретривъра измежду руините няма никакво отношение към събитията в Турция.
Това е една комерсиална, лицензирана, постановъчна фотография. Публикувана е през 2018 година по всички известни международни фото-канали. Там има освен този съответен кадър, има цяла фотосесия на тематика кучета-спасители.
Авторът е чешкият фотограф Ярослав Носка (Jaroslav Noska). Той има голямо портфолио във всички обществени мрежи, с всичките му контакти, адреси и номера на мобилния му телефон.
Това, че „ оттатъшните новинари " просто са гепили тази фотография (без да я купуват, просто са я свили и са заличили данните) и са я пуснали в своите мрежи, не учудва. Впрочем, не ме учудва даже и това, че това куче (český pes) внезапно се оказа „ куче-спасител от Русия “. Това е следващият, 100 хиляди седемстотин четирийсет и първи индикатор за „ фейка “ на всичко, което те пускат в ефир.
Искам да кажа нещо друго. За нас самите.
Разберете ме вярно, никога не желая да посегна на откровените ви страсти, свързани с тази фотография, която в моя фийз, където има доста кучкари, е станала съвсем вирус.
Тази история е за нашето отношение към информацията. Никой, разгласил тази фотография „ от мястото на събитието “, не се е заинтересувал от действителния й генезис. Всички са повярвали „ на око “.
Така, както имаме вяра „ на слух “ във всичко, което чуваме и четем. За страдание, през днешния ден това може да има къде по-чудовищни последици, в сравнение с „ просто друго куче ".
Вече писах, че разногласията и кавгите в обществените мрежи най-често се случват по въпрос, който никой не познава добре.
На своите възпитаници по време на лекциите на тематика „ противопоставяне на дезинформацията “ ( " протидія дезінформації " ) постоянно дублирам: вашето мнение би трябвало да се базира върху анализ на обстоятелствата, а не на непознатото мнение.
В краткия план на лекциите подчертах това изречение с дебели основни букви.
И „ отстрелвам “ тези, които осъждат някой филм, без да се го гледали, хвалят създател, който не са чели или цитират нечие видимо неправилно изявление, което обаче е извадено от подтекста.
Не обичам да наставлявам, простете, че си го разреших. Кучето е отговорно.
Апропо, търсенето на информацията за фотографията с ретривъра ми лиши петнайсетина минути.
В сериозните редакции не пестят време за „ фактчекинг “. Това е едно прелестно време, когато можеш „ да висиш “ в мрежата под съвършен предтекст: „ Аз не нехая, ревизирам информацията! “????
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ